Често задавани въпроси за достиженията на правото на ЕС относно водата

 

Какво представляват достиженията на правото?

Достиженията на общностното право представлява съвкупността от общи права и задължения, които са обвързващи за всички държави-членки на ЕС.

Достиженията на правото непрекъснато се развиват и обхващат:

 

съдържанието, принципите и политическите цели на Договорите;

законодателството прието при прилагането на Договорите и съдебната практика на Съда на Европейските Общности;

декларациите и резолюциите, приети от Съюза;

мерки, свързани с общата външна политика и политиката по сигурността;

мерки свързани с правосъдието и вътрешните работи;

международни договори, сключени от Общността и договори, сключени между самите държави-членки в областта на дейностите на Съюза.

Следователно Достиженията на правото на Общността обхващат не само правото на Общността в тесния смисъл на думата, но също всички законодателни актове, приети по Втори и Трети стълб на Европейския Съюз и общите цели, определени в Договорите. Съюзът се е задължил да поддържа Достиженията на правото на Общността в тяхната цялост и да ги развива по-нататък

Страните-кандидатки трябва да приемат Достиженията на правото на Общността преди да могат да се присъединят към Съюза. Дерогациите от Достиженията на правото на Общността  се допускат само при изключителни обстоятелства и са с ограничен обхват.

За да се присъединят към Европейския съюз страните-кандидатки трябва да транспонират Достиженията на правото на Общността  в тяхното национално законодателство и да го прилагат от момента на присъединяването си.

 

Какво е развитието във водния сектор?

В областта на водите, в началото европейското законодателство започва с "първа вълна" със стандарти за тези от нашите реки и езера, които се използват за извличане на питейна вода през 1975 г. и достига връхна точка с определянето на задължителни  цели за качество за нашата питейна вода през 1980 г. То включваше и законодателство относно целите, свързани с качеството на водите, обитавани от риби и животни с черупки, водите за къпане и подземните води.

Главният елемент за емисионен контрол беше Директивата за опасните вещества.

През 1988 г. по време на министерския семинар във Франкфурт, посветен на водите,  се преразгледа сегашното законодателство и се набелязаха редица подобрения, които биха могли да бъдат направени и празноти, които да се запълнят.

Това доведе до втория етап от законодателството за водите, като първият резултат беше приемането през 1991 г. на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, регулиращи пречистването на вторичните (биологични) отпадъчни води и предвиждащи дори по-строго пречистване когато това  е необходимо.

Директивата за нитратите, разглеждаща замърсяването на водите с нитрати от селското стопанство

Други законодателни резултати от тези развития бяха предложенията на Комисията за действие относно новата Директива за питейната вода, преразглеждаща качествените стандарти и където е необходимо, предписване на по-строги такива (приета през ноември 1998 г.), Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), приета през 1996 г., разглеждаща замърсяването от големи  промишлени инсталации.

Натискът за основно преразглеждане на Политиката на Общността в областта на водите достига кулминационната си точка в средата на 1995 г.: Комисията, която вече е обмисляла необходимостта от по-глобален подход към политиката за водите, прие исканията на Комисията по водите на Европейския парламент и на Съвета на министрите по околната среда.

Докато действията на ЕС в миналото, като Директивата за питейните води и Директивата за градските отпадъчни води, могат с право да бъдат разглеждани като ключови събития, то Европейската политика в областта на водите трябва да се обръща към нарастващото съзнание на гражданите и другите заинтересовани страни за тяхната вода.

Същевременно водната политика и управлението на водите следва да решат проблемите последователно.

Ето защо новата Европейска политика за водите бе разработена чрез открит процес на консултации, включващ всички заинтересовани страни.

Съобщението на Комисията бе изпратено официално до Съвета и Европейския парламент, но в същото време прикани за коментар всички заинтересовани страни, като местните и регионални власти, потребителите на води и неправителствените организации (НПО).

Редица организации и лица, отговорили писмено, повечето от коментарите, приветстваха широкото изложение, дадено от Комисията.

Кулминация на този открит процес е състоялата се през май 1996 г. Конференция по водите.

На тази Конференция присъстваха 250 делегати, включително представители от държавите-членки, регионални и местни власти, изпълнителни агенции, доставчици на вода, представители на индустрията, селското стопанство и не на последно място, потребители и природозащитници.

Резултатът от тези консултации бе широкия консенсус, че въпреки значителния прогрес, постигнат в разрешаването на специфични проблеми, сегашната политика в областта на водите е фрагментирана както като цели, така и като средства.

Всички страни се съгласиха относно необходимостта една единна законодателна рамка да разреши тези проблеми.

В отговор на това, през октомври 2000 г., ЕО приема Рамкова директива за водите по съвместно решение на Европейския парламент и Съвета ("процедура за съвместно вземане на решения").

Какво представлява Рамковата директива за водите?

 

РДВ е най-основната част от законодателството за водите, съставен някога от Европейската комисия и ще бъде главната движеща сила за постигането на устойчиво управление на водите в държавите-членки на Европейския съюз за много години напред.

Законът изисква всички вътрешни и крайбрежни води в рамките на определени райони на речните басейни да постигнат поне добро състояние до 2015 г. и определя как да бъде постигнато това чрез поставяването на екологични цели за повърхностните води.

 

Резултатът ще бъде здравословна водна среда, постигната като се обърне полагащото се внимание на екологичните, икономическите и социалните съображения.

 

Кой бе ангажиран в подготовката на Директивата?

 

Директивата беше резултат от процеса за съвместно вземане на решения, чрез който Съветът на министрите и Европейският парламент носят обща отговорност за крайния текст.

Необходима бе помирителен процедура, за да се разрешат различията между тези два органа.

 

Много организации, включително национални и местни правителства, доставчици на вода, земеделски, промишлени, потребителски и екологични неправителствени организации, бяха ангажирани в процеса на консултации, водещ до крайния проектозакон.

 

Какво беше решено и защо следва да се интересуваме от това?

 

Резултатът беше Директивата за водите.

Тя засяга всички нас, защото ние сме потребители и плащаме сметките си за вода, но по един или друг начин, всички наши дейности водят до замърсяване.

Важна характеристика на  Директивата е, че тя тя насърчава процеса на публични  консултации и заангажирането в процеса за вземане на решения за бъдещи инвестиции в контрол на замърсяването.

Това означава, че всички ние може да кажем думата си за това какво е нужно, за да се защити водното ни  наследство, като се вземе предвид, че се вземат под необходимото внимание екологичните, икономическите и социалните последици от такива инвестиции.

 

Кой следва да бъде запознат с Директивата и нейното значение?

 

Директивата ще окаже влияние върху всеки аспект на ползването на водите: за битови нужди, промишлено, селскостопанско, ваканционно и потребление в дейностите по опазването на околната среда.

Освен ограниченията на точкоизточникови изхвърляния (например от канализация), постигането на добър статут ще означава преборването с проблема на разпространяване на замърсяването на околната среда от селскостопанска и заразена земя.

В някой случаи, това може да изисква работа по прекатегоризиране или обращаемост на земеоточните системи, за да се възстановят изгубените местообитания. Природозащитните организации се надяват, че прилагането на Директивата ще доведе до значителни подобрения в биоразнообразието на водните местообитания.

 

Кои са главните характеристике на Директивата?

 

Концепцията за управление на речните басейни  е представена на държавите-членки чрез учредяването на  райони от речните басейни като основна единица за управление.

 

За международни реки тези райони от речни басейни (РРБ) ще пресичат националните граници (член 3).

За всеки район от речни басейни, ще бъде създаден план за  управление на речния басейн, включително  програма за измерване, и тези ще формират основата за постигане на защита на качеството на водата и нейното подобрение (Членове 11 и 13).

Въпреки че главните цели са екологични, Директивата обхваща всички три принципа на устойчиво развитие.

 

Трябва да бъдат взети под внимание природните, икономически и социални нужди при разработването на плановете за  управление на речните басейни (Член 9).

Плановете за  управление на речните басейни няма да позволят по-нататъшното влошаване на съществуващото качество на водата.

С  известни изключения целта е да се постигне поне добър състояние на всички водни маси във всеки район от речни басейни Определения за добро състояние на повърхностните и подземни води са дадени по-долу.

Разрешени са географски фактори при определянето на добър статут и принципът на субсидиарност позволява на държавите-членки известна свобода в рамките на цялостните изисквания на Директивата (Член 4).

Двете преди съревноваващи се концепции за качествено управление на водата, ползването на екологични качествени стандарти и ползването на стойности за емисионен лимит, се обединяват от Директивата чрез нов дуалистичен подход. (Член 10).

 

За да се преодолее предишния частичен характер на регулирането на водната околна среда, редица съществуващи директиви ще бъдат заменени, когато новите местни стандарти се развият, за да достигнат изискванията на Директивата.

Тези местни стандарти трябва да бъдат поне толкова строги колкото стандартите, които биват заменени.

Ще бъдат въведени дъщерни директиви, които да регулират качеството на подземните води и приоритетните вещества (известни преди това като опасни вещества) (Член 16).

 

 

Въвеждат се мерки за опазване на качеството на водата  като съществен компонент от  защитата на околната среда.

 

Освен ако не да минимални, всички абстракции следва да бъдат разрешени, а за подпочвените води е необходим баланс между абстракцията и възстановяването на водоносните пластове (Член 11).

 

Принципът, според който замърсителят плаща е включен чрез преразглеждане на мерките за таксуване на ползването на вода, включително пълно покриване на екологичната цена. (Член 9).

Общественото участие и ангажирането на заинтересованите лица е ключово изискване на плановия процес за управление на речните басейни, като по този начин се изпълнява съответния аспект от Програма 215 (Член 14).

 

Какво изисква Директивата?

 

 

В резюме, Директивата изисква всички повърхностни и подпочвени води в рамките на определени речни басейни да достигнат поне  "добро" състояние до 2015 г.

Това се прави за  район на речен басейн, като се:

Дефинира какво се има в предвид под "добро" състояние, чрез определяне на качествени екологични цели за повърхностните и подводните води.

Идентифицират се подробно характеристиките на района на речния басейн, включително екологичното въздействие на човешката дейност.

Оценява се настоящото качество на водата в района на речния басейн.

 

Предприема се анализ на съществените въпроси свързани с управление на качеството на водите.

Идентифицират се мерките за контрол на замърсяването, необходими за постигане на екологичните цели.

Провеждат се консултации със заинтересованите страни относно мерките за контрол на замърсяването, свързаните с това разходи и произлизащите ползи.

Въвеждат се в изпълнение договорените контролни мерки, наблюдават се подобренията в качеството на водата, преразглежда се направения напредък, преработват се плановете за управление на водите, за да се постигнат качествените цели.

 

Как се прилага Рамковата директива за водата?

Рамковата директива за водите се прилага чрез серия от ключови стъпки, включващи идентифицирането на компетентните власти, които да управляват развитието и приложението на плановете за управление на речните басейни, които са залегнали в сърцевината на законодателството.

 

Какъв е графикът за прилагане на Директивата?

 

Графикът за прилагане на Директивата е дадена в Таблицата по-долу, която показва съответните основни членове.

 

Процесът на планиране на речния басейн е цикличен и Директивата изисква периодично актуализиране на плановете за управление на речния басейн и свързаните с тях програми от мерки всеки шест години.

Â